Българския Успех Зад Граница

Victoria

Интервю: Елица Стойчева/Снимки: Личен архив

Виктория Сиракова: Няма по- хубаво нещо от това да работиш това, в което си влюбен

Виктория Сиракова е фотограф с над 10-годишна практика, като стартира своята кариера в сватбената фотография през 2013 година в Златоград, откъдето е родом. Работи с популярни лица, сред които Стоянка Мутафова, Иво Аръков, Гала, Цеца, Драгана Миркович, Миле Китич, Лепа Брена, Галена, Николета Лозанова, Александра Богданска, Азис, Камелия, Преслава, Емилия, Криско, Константин, Тони Стораро, Десислава, Алисия, Мария, Джена, Анелия Тира, Меди, Миро, и така мога да изреждам до безкрай!

През 2021 заминава за Лос Анджелис, където отново работи в сферата на сватбената фотография, а през 2022 вече е част от фешън шоуто The Model Experience, като до ден днешен е един от двамата основни фотографи на компанията.

Photos

Love

От тази година Виктория вече е част и от най-голямата банка за снимки в света – Getty Images- и покрива широк спектър от събития. През март Вики сбъдна една от най-големите си мечти – като персонален фотограф на телевизионната звезда от риалити предаването Bling Empire- Christine Chiu, тя я снима по време на ревю на Версаче, Мет Гала и имат обща публикация за гиганта Vanity fair.

Какво е усещането да видиш своя фотография на известния Сънсет булевард, промотирайки своята компания, както и за втори път да създадеш билборд за TME (The Model Experience) на същия булевард по време на NYFW, ни разказва Виктория – малкото момиче с големия фотоапарат и още по-големите мечти, които не спира да сбъдва!

Как се зароди любовта ти към фотографията?

Не бях от тези, които още от деца знаят какви искат да станат като пораснат, а по-скоро сменях желанията си през месец. Първата ми среща с фотографията беше, когато бях на. Родителите ми взеха фотоапарат, но предвид, че беше на лента с снимки, не беше добра идея да дадеш на -годишно дете да се упражнява с него. Едно знаех тогава обаче, че искам да живея в Америка.

Около годишна гледах предаване по телевизията за фотографи на National Geographic и как правят експедиции до диви места. Толкова много се бях впечатлила и копнеех да съм част от тези хора. След затишие в годините, на на 15, в един от местните сервизи за компютри в Златоград имаше витрина с няколко фотоапарата, стоях пред нея минути, взирайки се в тях, реших, че това е това, което искам да правя.

Сякаш намерих себе си, липсващата част от пъзела. И тъй като има много фотографски жанрове, толкова години по- късно фотографията не ми омръзна.Когато бях в 11 клас, трябваше да избера дали да отида на екскурзия, или да си взема по- добро качество фотоапарат, и, разбира се, избрах второто. Обещах си тогава, че благодарение на този фотоапарат ще имам възможността да обиколя света!

Кой е любимия ти сегмент във фотографията?

Любимият ми сектор е снимането на популярни лица- celebrity photographer. Там ми е най-интересно и най- цветно. Дава ми стимул да се развивам и да изкачвам нови върхове.

Story

Memory

Конкуренцията е много голяма и това ми помага да вървя напред. Всеки иска да снима големите звезди, дори и да е веднъж.

Харесвам много и модните събития. Червените килими са нещо уникално, аз съм била на малки и много големи събития. Но когато видиш твоите снимки, публикувани от хората, минаващи по килима, ти става едно много приятно.

Мога да кажа и че много се вдъхновявам и от концерти – там е толкова интересно и динамично. Сливаш се с обстановката и забравяш околния свят. Стараеш се да изкараш най-добрите и интересни ъгли за изпълнителя.

Лесно ли взе решението да заминеш и как се приспособяваш? Как изглежда през обектива ти американската мечта?

Решението да замина за Америка го взех мигновено, въпросът беше, че отне години, за да се превърне в реалност. След училище, университет, после работа в компании, в които се изискваше да остана за няколко години, после Ковид вълната до момента, в който усетих, че е време за промяна във всеки един аспект.

Приспособяването е трудно, в началото имах период, в който от 4 фотосесии в България за ден станах с такива за месеца в Америка. Бях набрала инерция с работата ми с популярни лица у нас и имах лек момент на разочарование, че на втория месец не съм снимала Бионсе (смее се), но така успях да се науча на търпение и вяра, че всичко е възможно, стига да му дойде правилният момент и да се отдаде възможност, от лятото да се възползвам.

Българския Успех Зад Граница

Sky is The Limit

Limit

Американската мечта през обектива изглежда така: Да съм персонален фотограф на световна звезда. Да пътувам по света по работа и да се срещам с нови и нови лица, които съм смятала, че е невъзможно да срещна или да се запозная. Да съм част от модните седмици в различните страни, да снимам за световни брандове със световни звезди и да имам още няколко корици на списания.

Fashion

Вечната дилема: с кое се снима по-добре: ТЕЛЕФОН ИЛИ ФОТОАПАРАТ?

Ще кажа и двете, много зависи от ситуацията. Ако ще печаташ нещо на билборд, силно бих препоръчала да се снима с фотоапарата. На концертите, на които, телефонът се справя, но вариантите на кадри, които можеш да получиш с редица обективи, не може да се сравни с телефона.

Ако си начинаещ, е по-вероятно да направиш по-добри снимки с телефона си, защото с фотоапарата докато се практикуват настройките, е доста често срещано да не се получава резултатът, който очакваш. Телефонът е удобен, защото имаш прилична камера в джоба си, докато моята раница с техника е над 10 килограма и не винаги искам да я взимам с мен, тогава, ако видя някой хубав залез или нещо интересно, защо не да го запечатам и с телефона си.

Коя е фотографията, с която най-много се гордееш?

Снимката на Наоми Кембъл, защото тя беше една от първите от дългия ми списък със звезди, които искам да заснема, и беше невероятен момент за мен. Гледайки я само по телевизията, и сега, имайки възможността да бъде на метри от мен, е голяма чест. Отново доказателство, че мечтите работят, просто трябва да ги следваме и да се оглеждаме за възможностите.

За коя известна личност си мечтаела дълго да застане пред обектива ти и вече си успяла да я заснемеш?

Тук ще кажа Бионсе. Тя и Риана са наистина ниво, от което всеки се учи. С годините са се доказали като икони на музикалния стил, който представляват. Имах възможността, въпреки че бях с билет за концерта, да запечатам много интересни моменти, които със сигурност ще ми отворят нови врати после.

Имам и такава, която не съм сбъднала още – Ким Кардашиян, но вярвам, че и това ще се случи в най-скоро време предвид, че два пъти се разминаваме на събития, в които аз съм си тръгнала по-рано, а тя е дошла по-късно. (Броени дни преди броят ни да влезе за печат Виктория вече ни изпрати и нейна фотография с

Ким Кардашиян – бел.ред. ) Засега отметнати от списъка ми са фотографии със: Бионсе, Наоми Кембъл, Дуа Липа, Рита Уилсън, Майк Тайсън, Рон Мос, Сибъл Шепърд.

Famous

Photo

В миналото са вярвали, че човекът, който стои зад фотоапарата, взема душата на заснетия. Като фотограф нужно ли е да умееш да надникваш в душите на хората срещу обектива ти?

Мисля, че везната в момента се е наклонила към по- комерсиалните неща, сега снимаме, за да се качим в Instagram, не се радват хората на снимките, както е било преди. Ако се прави арт, най-вероятно е личен проект или реклама, тогава вече може да надникнеш в душевността, да изразиш нещо чрез емоцията, снимката да говори. В наше време никой не прави албуми със снимки, спомените ни се съхраняват в storage на телефона.

Във времена, в които всеки лесно може в социалните си канали, след като си купи фотоапарат, да допише към никнейма си и Photography, има ли имена в бранша, които все още да те вдъхновяват и да копнееш да посетиш тяхна фотографска изложба или още по-хубаво – да снимате заедно?

Разбира се, лесно е да започнеш, трудно е да се задържиш, в много жанрове е така. Аз харесвам Ани Лейбовиц и миналата година се записах за лекция-семинар, но за съжаление, не се осъществи. Бях тъжна от факта, но са неща, независещи от нас. Бих искала да имам възможност да асистирам на някои от нейните проекти.

Кое беше последното топ събитие, на което успя да снимаш и коя е следващата ти фотографска цел?

Може би Мет Гала. Беше ми мечта, мерките са много строги и външни фотографи не могат да влизат. Аз бях с моята клиентка от започването на грима до оставяното ѝ пред входа на галата. Интересното беше, че от хотела до мястото обикновено е около 10 мин с кола, тогава отне час и половина заради трафика и това, че звездите бяха тръгнали по едно и също време. Също така е открито мястото и хората могат да наблюдават от съседната улица кой минава. Разбира се, има много засилено присъствие на охрана.

Следващото събитие бих искала да бъде Оскарите. Ще се опитам да взема такава акредитация и ако се получи, ще ви изпратя снимки от червения килим. (смее се) Интересен факт е, че години живея в непосредствена близост до Оскарите, те са на съседната улица. И веднъж снимах събитие в Dolby Theatre, така че съм била вече вътре и наистина е много красива зала.

Love

Work

За теб фотографията е….?

Свобода на първо място, няма по- хубаво нещо от това да работиш това, в което си влюбен. Сватбите са по 14-15 часа тук и единствената умора, която усещам след дългия ден, е само в ходилата, след една вечер у дома съм готова за ново приключение. За мен фотографията е начин на изразяване, развила ме е да съм комуникативна, да виждам нещата от различни ъгли и да не се страхувам да рискувам.

Аз вярвам в късмета на човек, но той идва също и когато подготовката среща възможността. Никога не трябва да оставяме нещо, което ни изгаря и за което мечтаем, да си отиде – колкото повече мислим за него, толкова повече вероятността да се случи е по- голяма. Аз не съм си представяла, че за толкова кратко време в САЩ ще мога да снимам доста популярни лица, да имам няколко корици на списания и билборда – един в Лос Анджелис и един в Ню Йорк. Най-доброто предстои!