РАДИНА И СИМЕОН ДЕНКОВИ

фотографи: Слав и Хубен
коса: Марин Хубенов – Mърфи за салони MURPHY
грим и стайлинг: Слав
локация: KASHMIR WELLNESS & SPA HOTEL

Познавам д-р Денкова от много години като име – едно от най-почитаните в сферата на естетиката и дерматологията. Жената с вдъхновяващ стил, който не отива на всеки, и жената с най-щурите очила. Който и друг да си ги сложи, просто няма да е същото… Подозирам, че са с розови стъкла…

Г-н Денков познавам от социалните мрежи, от също толкова много години. Исках да напиша текст за стилните мъже на една по-сериозна възраст. Това бе в първите ми години като журналист. Не можах да намеря други като него и текстът остана ненаписан…

 

Днес срещам Радина и Симеон отблизо. Лудешки локацията на снимките за Code Life се премества с почти 200 км за часове. Пътуваме до Велинград, а километрите минават неусетно, защото Радина е на задната седалка и разговорите са повече от вълнуващи. Отсядаме в Kashmir, времето е с нас и сядаме насред борова гора да хапнем. Оказва се, че ще пием и червено вино. Симеон се появява след малко в стайлинг, готов за корица. Пали си пура и се включва в разговора с лекота. Двамата с Радина са две половини от едно цяло. Абсолютен синхрон. Всички се смеят – аз, арт-директорът Антон Узунов, фотографите/стилисти/ гримьори Слав и Хубен, коафьорът Мърфи. Оказва се, че сме най-шумната компания. Фотосесията е готова за по-малко от 3 часа и всички сме в настроение за нови винени приключения. Радина и Симеон са били в повече от 80 страни и се подбутват, докато разказват истории от цял свят. „Не, не, разкажи го ти, разказваш го много смешно!“… сърцето ми е в екстаз. Тя знае рецепти за вкусотии от село Чеканчево чак до Италия и ги споделя с лекота. Той има снимки в телефона си на най-чудатите неща от света и ни ги показва.

Тази вечер разбирам каква е разликата между туристи и пътешественици. Едните бягат от живота, а другите го опитват с всичките си сетива. На масата има италиански десерти, Pinot Noir Albert Bichot от 2020, френски сирена и турски десерти. Kashmir са се погрижили за това. Радина и Симеон пък ни водят до всяка точка на света, а ние сверяваме часовника си с техния. Защото са в правилното часово време. И винаги са точни.
В уюта на Kashmir разбирам толкова много за пътуването като емоция и любовта като начин на живот, че връщайки се в София, вече съм друг човек. С нови мечти и дестинации в bucket листа си.
Като дете, бях на една сватба. Помня само две неща – тортата и едно нещо, което каза дамата от обредния дом – „и нека главите ви побелеят на една възглавница“.
Тогава нещо ме накара да се просълзя, както и всички останали около мен. Днес, след като срещнах Радина и Симеон, разбрах защо.

ТЯ

В един свят, в който всички следват стереотипи за това как трябва да изглеждаме, какво ви кара сутрин да се облечете шармантно, да разрошите косата си и да сложите най- цветните си очила?
Наистина живеем в свят на стереотипи, в свят, в който повечето хора избират идоли, за да ги следват, да приличат на тях и да искат да постигат подобен успех. Аз мисля, че всеки трябва да бъде автентичен, да бъде себе си и да следва мечтите си, изграждайки своя личен образ. Всяка сутрин аз се зареждам с добро настроение, защото вярвам, че всеки ден е нова възможност и ново приключение и подхождам с доза желание отново да съм самата аз. През годините разбрах и се научих, че това, което ни отличава, е собственият ни почерк, възгледите ни за света и това да бъдем постоянни в изграждането на личния си бранд. Дали косата ще бъде щръкнала, или очилата ще бъдат розови – това сме ние и така трябва да се запазим

Следвате ли тенденции? Ако отговорът е да – то коя е любимата ви за 2023?
Обичам да чета и да се информирам за тенденциите, без да ги следвам сляпо. Избирам неща, които ми харесват, които мога да съчетавам, но следвам принципа, че вещите са да ни служат на нас, не ние на тях. Харесва ми и тази година продължаващата тенденция на фуксията като един от основните цветове в модата, съчетанието на две чанти с различна големина, летните пъстри рокли и ниски сандали и все по-налагащата се тенденция за underwear в смисъл на минимализъм откъм това да се показва брандът, който носиш. Луксът на материите и формите, които говорят сами за себе си. Харесва ми и тенденцията да не се идентифицираме крещящо с брандове, защото за мен това е липса на всякакъв индивидуализъм.

Всяка жена, която се интересува от мода, има поне една любима дреха в гардероба си, която пази дори и само от сантимент. Коя е тази дреха във вашия гардероб?
Ще споделя с вас нещо за първи път. Преди няколко години приятелка, собственичка на концептуален магазин за дрехи, направи една Pop up разпродажба на дрехи на нейни клиенти. Отидох да видя какво се случва. Беше хубаво събитие, събрахме се приятна компания. Веднага забелязах едно жестоко сако на Margiela – черно, структурирано, необличано и предложено с етикета си от архитект Радина Гешева. Така и явно не беше стигнала до него да го облече. Харесвам много проектите на тази жена, стила ѝ, начина ѝ на обличане и това, което създава. Купих сакото, то е някак си много специално, трудно намира приложение в ежедневния гардероб. Не съм го обличала и аз, но стои на закачалка като колекционерска вещ, още повече, че е от истинските години на Margiela, когато самият той е творил. Мисля, че това сако е вечно като кройка, структура, а за мен и като история

Модата задължение ли е, или е игра?
Модата за мен е вдъхновение, особено когато е устойчива и истинска. Модата е израз на определена естетика и като такава, аз се възхищавам на дрехата като произведение на изкуството. Винаги разделям облеклото за служебни изяви, когато трябва да презентирам, от облеклото в ежедневието, където мога да се заиграя със стилове, материи и нестандартни комбинации. Човек трябва да преценява обаче докъде може да стигне. Естествено, че не мога да се появя пред двеста човека колеги да презентирам смарт кежуал, но дори и по-формално облечени, можем да проявим стил и почерк с малки допълнения, детайли и бижута.

Ако приемем, че вашата професия е не само здравето, но и красотата – какво намирате за най-красиво във всяко едно лице?
Ще отговоря с една дума – разнообразието! Разнообразието от черти, овали, линии, цветове. Това са лицата! Като прибавим към всичко това и дух, се получава една жива картина, която е автентична за всеки човек и за мен това е гениално. Възможността на природата да създава невероятно разнообразие от етнически характеристики и специфични особености във всяко едно лице, защото няма две лица, които да се повтарят, дори и при близнаците! Оттам аз стигам до извода, че както природата ни създава различни, така и ние трябва да поддържаме тази лична автентичност, да я развиваме и следваме.

А каква искаше да стане Радина като дете?
Казвала съм го толкова много пъти – исках да бъда архитект, сега съм архитект, но на лица! 🙂

А кога разбра, че лекарската професия е нейното призвание? И защо точно дерматология?
Доста е прозаично и лично, тръгващо от семейството. Подтиквани бяхме и двамата с брат ми от близки лекари и от родителите ни, които не бяха лекари. Както казват хората, апетитът идва с яденето, така, когато започнах да работя дерматология, с всеки изминал ден ми харесваше повече и повече това, което правех, а когато започнах да се специализирам в сферата на естетичната медицина, разбрах, че това е моята страст.

Вие сте от жените, които не крият възрастта си и се наслаждавате на годините, успехите и определено носите млад и приключенски дух. Всички си мислят, че отговорът е в спринцовката, скалпела, начина на живот. Но каква всъщност е тайната на вечната младост?
Спринцовката или скалпелът могат да помогнат на всеки, но ако не носиш в себе си щипка приключенско, желание да опознаваш, любопитството към всичко, което се случва около теб и в света, можеш да остарееш ментално и на трийсет. Преди години имахме консултант кардиолог, около седемдесет и няколко годишен, идваше всяка сутрин в клиниката – още когато бяхме с доктор Стоянов заедно в хотел Вега на последния етаж. Този човек имаше уникален за възрастта си дух, ум и ментална стабилност. В един разговор ми каза, когато го питах същото, че според него формулата за вечна младост е в това да не преставаш да четеш, да учиш, няма значение какво и да бъдеш любопитен към света и към всичко, което те заобикаля. Аз мога да добавя към неговите правила и това да бъдеш позитивен и да вярваш в хубавото и доброто.

Ако трябва да дадете един съвет на всички млади момичета по света, какъв ще бъде той?
Единствено и само да бъдат себе си и да се изграждат като личности, което , разбира се, е процес.

ТОЙ

Казват, че мъжете „остаряват като хубаво вино“ и стават все по-добри с годините – каква е тайната?
От около 20 г. правя периодично гладуване по метода на д-р Лидия Ковачева. При мен важното е да се чувствам добре с килограмите си – спортна натура съм и когато сутрешният кантар покаже стабилна тенденция към покачване на килограмите (обикновено след завръщане от някоя дестинация), веднага минавам на седмица или две само на плодове и вода. А иначе – алкохол не употребявам, ям сравнително малко, минавам почти всеки ден 8-10 км. пеш…
На фона на реалността в България и стереотипите за красота сред господата, вие се обличате с вкус, нестандартен за нашите ширини. От къде черпите вдъхновение?
И двамата със съпругата ми харесваме „нестандартното“. Да не сме като всички останали, някак си се превърна в отличителна черта. Това, което за общоприетия вкус е нестандартно, за нас е изкушаващо привлекателно – в мода, разбирания, поведение и т.н. Японските дизайнери са еталон за „нашия“ вкус за облекло, затова и скорошното ни пътуване до Япония откри нови имена, на които да обърнем повече внимание.
Лошо ли е мъжът да обръща внимание на външния си вид?
Според мен „обръщането на внимание към себе си“ е елемент от цялостното ти разбиране за живота и отношението към него. Занемариш ли себе си, няма как да си „на ниво“ в другите аспекти на социалния и обществения живот. Струва ми се, че има крещящ
дисонанс в комбинациите: дебел спортен ТВ коментатор, неграмотно пишещ журналист, дисонансно облечен моден гуру, гротескно променен естетичен дерматолог, свръх килограмов диетичен консултант, груб учител и др.

А има ли цвят, който един мъж не трябва да носи никога?
Ако „се чувстваш добре в кожата си“, нито розовата тениска, нито крещящите цветове не са табу за мъжа. Въпреки някои остатъци от закостенели стереотипи, все повече се налага свободата за доскоро немислими цветови комбинации и аксесоари за мъжкия аутфит. Естествено, прекаляването и залитането в обратната крайност, също е въпрос на правилна преценка и такт, който (за съжаление) не винаги се наблюдава в обществото.

Ако трябва „набързо да се приготвите“ за среща с жената на живота си – какво ще облечете?
Спортно-елегантно: маратонки или спортни обувки, някакъв цвят дънки, тениска, спортно сако.

Все по-често противопоставят жените и мъжете, говорят за модерен феминизъм, разбиват патриархалния строй – лошо ли е
жената до мъжа да е успешна?
Ни най-малко! Да го допълва пълноценно или да е по-успешна от мъжа до себе си – е само и единствено плюс за двойката. Ако двама души са заедно дълго време, е съвсем нормално през различните етапи на съвместния си живот единият от двамата да е на по-високо ниво в професионалното си развитие от другия. Ако са истинско семейство или съвместно живееща двойка, това само ще допринесе за развитието и съвместния им напредък. Ако не са обаче такава двойка – единият „ще се вземе на сериозно“ и ще реши, че другият не е „на нивото му“ и ще поеме по други пътища.

Знаем, че сте почитател на голфа. Как ще разкажете за страстта си на човек, който никога не е хващал стик за голф?
Наистина е трудно да се обясни емоцията от този спорт на човек, който само го е мяркал по репортажи от телевизията или скептично и иронично го възприема като ексцентрична приумица на „нямащи какво да правят разглезени чичковци“. А че е спорт, нямайте никакво съмнение – вижте в YouTube клипове за ежедневната физическа подготовка във фитнеса на водещите имена, съчетани с хиляди удари по топката на тренировъчното игрище или голф корса, режима на хранене, работата с психолози и различни терапевти… Но когато посетиш ново игрище (а те винаги са ситуирани на най-красивите места по света), започнеш нова игра – винаги срещу себе си (от предишното лошо/ добро постижение), срещу играещите с теб партньори и срещу игрището, което е така разположено, че да изстисква най-доброто от теб, ако искаш да се представиш на ниво – това е емоция, която трябва да преживееш, за да я усетиш.

Кое е по-важно – играта или победата?
В ежедневието и тренировките – играта – да си пак там, на игрището, да поупражняваш ударите, които не ти се отдадоха последния път, да пробваш новите си клъбове, да вдъхнеш мириса на прясно окосената трева, да поемеш дълбока глътка чист и ароматен въздух..

Победата?
О, тя е много важна при турнирите, при игрите с партньор/противник, когато искаш и успяваш да покажеш най-доброто от себе си. Тя ти дава удовлетворението от това да видиш реализиран резултат от положените дългогодишни усилия, от изцеждането на всяка капчица умение в точния момент, от това
да успееш да се съхраниш психически при временните неуспехи… Всеки, който се е занимавал професионално или поне състезателно със спорт, ще ме разбере.

Огромно зелено поле, докъдето стига погледът – за какво си мислите, когато замахвате със стика?
Ами, това е голфърската „нирвана“: Пак съм тук! Отново ще съм аз! Какво ли ще се получи този път? И нека това блажено усещане да започне… сега!

ТЯ ∞ ТОЙ

Дългогодишен брак, две пораснали деца и безкрайни пътешествия, сякаш сте още гаджета – каква е тайната за вечната любов?
Тайната е в това да искаш да си с другия, да изповядвате едни и същи идеали и да имате сходни възгледи. Да обичате да правите едни и същи неща, но в същото време всеки да уважава желанието на другия да бъде себе си. Да приемеш другия такъв, какъвто е! Да успяваш да прощаваш. Да правиш компромиси за определени неща и да не правиш компромиси за други! Да подкрепяш, когато е необходимо или да поемаш инициативата, когато трябва….
Познати сте на българската публика и определено сте сред най-модерните двойки у нас, но изглежда правите всичко с лекота – как избирате стайлинга си за специални събития?
Ние сме една абсолютно средностатистическа двойка, която има свой собствен живот, свой стил и той се определя от самите нас. Не робуваме на някакви строги тенденции, просто в годините сме изградили нашите си визии, които явно ни характеризират.
След толкова години заедно – помните ли първата си среща? Разкажете ни.
Навремето имаше една култова дискотека в Студентски град – „Цветан Спасов“ (днес мисля, че е „Плаза“). За разлика от сега, беше едно от малкото заведения там и естествено, всеки в някакъв момент минаваше от там, а аз по това време играех брейк и това беше едно от местата, където се „изявявахме“. Забелязах Радина между останалите в заведението и ѝ казах: „Аз ще се оженя за теб!“ А тя се смееше…. „Смей се, смей се ти, ще видиш, като те заведа след шест месеца в ритуалната зала на Витошка!“ И след шест месеца, в ритуалната зала на Витошка, аз – завършил втори курс студент, и тя – начинаеща четвъртокурсничка, се оженихме.

Как избирате дестинацията за пътешествие, когато не е свързана с работа?
Хахаа, понякога е много смешно, защото гледаме на картата къде не сме били, решаваме да отидем на едно място, започваме да четем и идеята се развива. В един момент обаче променяме на 365 градуса държавата и в крайна сметка избираме тотално противоположна страна на картата. Независимо от това, четем, интересуваме се какво бихме могли да посетим и какво му е различното на това място от другите и правим маршрут. Привличат ни “по-необработени” места, места с автентичност, характер и места, където можеш да видиш истинския реален живот.

Кой от двамата избира следващата дестинация?
-И двамата заедно. Единият дава някакво предложение за нещо, което е видял, прочел или научил..

Къде бихте се връщали многократно?
Не обичаме да повтаряме посещението на страни, където сме били, но както Радина казва: Бих се върнала във Виетнам и Филипини.

Кой от двамата е по-склонен да се изгуби?
Радина. Тя е зле с ориентацията и ако не внимава, и не си е поставила за цел да запомни мястото, да си постави визуални ориентири, винаги се обърква в посоките. Аз имам „вграден
компас“ в главата си за посоки и места, но пък съм много зле с помненето на лица и имена.

Кой е по-склонен да експериментира с храната в екзотични държави?
О-о, и двамата се потапяме в кухнята на мястото, в което се намираме – от уличната храна, която обожаваме да опитваме, до ресторанти със звезди Мишлен, където виждаш достигнати кулинарни висоти. Затова, като се върнем от някъде, сме с килограми в повече и
си налагаме режим.

Кой носи повече багаж?
Радина. (смеят се)

Кой е по-склонен да се успи?
Радина.

Кой има повече печати в паспорта си?
Почти еднакъв брой са. Напоследък Радина има повече, заради обучението на лекари от арабския свят.

КАЗВАТ, ЧЕ „ЧОВЕКЪТ Е ЧОВЕК, КОГАТО Е НА ПЪТ“ – КАКВО НАУЧИХТЕ ЗА СЕБЕ СИ СЛЕД ВСИЧКИ ПРОПЪТУВАНИ КИЛОМЕТРИ?
Радина: Че България си е нашето място. Че е страхотно, ако човек може да си позволи да види
културата на други места, как живеят обикновените хора, но при всяко завръщане у дома, си
лягаме в нашето легло и Радина преди заспиване казва: „Home sweet home!“
Симеон: Можем да видим красотата на всяко място и това да не е свързано непременно с лукс

 

Количка