Пред Обектива - Теди Грозданов

Кой е Теди Грозданов, когато не държи апарат в ръцете си?

Професията ми е свързана с много комуникация, концентрация и творчество. За да мога да презаредя качествено, съм открил баланса за себе си в активната почивка с най-близките и някои по-интровертни занимания като четенето на книги. Обичам да излизам извън зоната си на комфорт и да пробвам различни неща, често свързани с повече адреналин. Точно поради тази причина можете да ме видите да яздя, да греба с каяк, да скачам с парашут или да катеря скали. Потопяването в нова обстановка, култура и усещания ме презарежда изключително много, затова и често пътувам – това ми помага да развия себе си като личност и да откривам нови перспективи.

Кои са твоите музи?

Обожавам да гледам качествени филми и сериали. Имам няколко любими режисьори, на които следя работата. Един от тях е гениалният създател Ридли Скот, който успешно успява да пресъздаде настроението и емоцията в един кадър, без да залага на буквализъм. Черпя много вдъхновение и от природата, която е невероятен художник. От години също така имам огромно любопитство и към човешкото съзнание – една наистина необятна вселена. Не искам да направя поредната хубава снимка, която да събира лайкове в социалните мрежи. Старая се да провокирам хората да мислят, да се отдадат на въображението си, да открият нещо за себе си.

А колко често заставаш ти пред обектива на апарата?

Преди да застана зад обектива, бях пред него и това много ми помогна да се науча да предразполагам по-добре моделите, които снимам. Вече по-рядко, но все пак продължавам да се снимам и сега, за да да развивам усещането си в целия процес, който представлява заснемането на фотосесия.

Има ли нещо, което винаги си искал да заснемеш, а все още не си имал възможност?

От дете се интересувам от Космоса. Винаги съм искал да излетя с космическа совалка на експедиция до Луната и да заснема невероятни кадри.

 

Има ли такъв “вечен кадър”, който ще те впечатлява и след 100 години?

За мен фотографията е емоция и дълбоко усещане. За себе си съм забелязал, че силно се впечатлявам от кадри, които резонират с настроението ми в настоящия момент. Когато прочетох този въпрос, в съзнанието ми се появиха кадрите от съвместен проект с талантливия Никола Флоридов, който заснехме по време на пандемията. С него се вдъхновихме от актуалната обстановка тогава. Тези кадри бяха едни от най-трудните за заснемане в кариерата ми, но си заслужаваше всеки ден и час, вложени в този проект. Когато светът затвори, в първите два месеца бих казал, че се чувствахме чудесно – починахме си от прекалено забързаното ежедневие. Но един артист има нужда да твори, а обстановката тогава не го позволяваше твърде дълго време. Това доведе до обстоятелството да изпадаме в по-тежки емоционални състояния и усещането за загуба на смисъл. Тогава решихме да „вентилираме“ всички тези негативни емоции в това, в което сме най-добри. Сесията, която заснехме тогава, се състои от шест кадъра, всеки от които има различно послание – от задължителната ваксинация до социалната дистанцираност на хората. За съжаление, все още актуални теми, макар и вече да няма вирус…

Как се прави “перфектният кадър”?

С талант, любов към това, което правиш, нестандартен поглед и смелост. Не си поставям граници. В изкуството няма място за тях.

Какво ще кажеш на човек, който не обича да се снима, а трябва да го заснемеш?

Толкова ще се харесаш след това, че снимането ще се превърне в твоя наркотик!

Количка