Сещате ли се за онзи момент, в който сте лудо влюбени и всички любовни песни на този свят добиват смисъл. Толкова пагубно романтично е. А сещате ли се за онзи момент, в който светът няма значение, а само мигът тук и сега. Когато любимата ви песен звучи със стотици децибели сила, а тялото ви е проводник между небето и земята на този единствен звук, който толкова обичате.

Слушалките в ушите и целият свят изчезва. Пътят безкраен пред погледа, на път за морето и нищо друго няма значение, освен летният хит по радиото, които пееш с най-добрата си приятелка с цяло гърло. 

Първият танц в деня на сватбата и песента, която ще остане запазена марка за любовта ви. Химнът на родината, който те кара да се изправиш на крака и да се опиташ да хванеш сърцето си в ръка. Песента, която мама ти пееше в кошарата, за да заспиш. Или песента, която тате ти тананикаше, докато беше болен…

Музиката е чувство сама по себе си, затова е неизменно да извика у нас всяко чувство познато на човека. Независимо дали слушаш Фреди Меркюри, Рамщайн или Емил Димитров, има момент, в който просто пускаш музиката и забравяш за всичко.