ИНДИЙСКАТА СВАТБА - СВЕЩЕНА ВРЪЗКА ПРЕЗ СЕДЕМ ЖИВОТА
Автор: Пепа Попова
Снимки: Личен архив
Има сватби и има индийски сватби, и разликата между тях е космическа. Без да се обижда целият останал огромен свят, но индийските сватби са много по-интересни, много по-цветни
и много по-забавни от всяка друга сватбена церемония. Да, на индийските сватби има 10 пъти повече песни и танци (все пак Боливуд е в Индия, нали?), има всички нюанси на цветовете, за които можете да се сетите, и още 10, не – 100 пъти повече нюанси, които даже не можете да назовете, има празненства и церемонии, които продължават и продължават не с часове, а с дни…
И в този брой, посветен на двойките и любовта, нямаше как да не обърнем внимание на най-пищната и най-екстравагантна сватбена церемония – индийската. Тя определено е спиращо
дъха красиво изражение на всичко, което представлява бракът – обединяването на две семейства, духовност, традиция, любов и радост – и всичко това, скрепено с 5 000-годишните свещени санскритски церемониални мантри. За индийците мъжът и жената са двете половини на едно божествено тяло, ето защо не може да се говори за надмощие на нито един от двамата. Според хиндуистките вярвания браковете се сключват на небето и, веднъж скрепена, връзката на двойката трябва да продължи седем живота и през седем прераждания в щастие, хармония и растеж. Идеята зад институцията на брака е да насърчава не личния интерес, а любовта към цялото семейство. А сключването на брак се счита като задължение към предците
и духовно обединяване на двама души и два рода. Именно заради това на сватбата в Индия се гледа като на изключително важна стъпка в живота, за която семействата се готвят дълго и с изключително внимание.
Индийските сватби са много, много повече от декорация, украшения, развлечения, танци, мехендивали и цветя. Традиционните церемонии могат да продължат четири или пет дни. Тези, които се провеждат преди самата сватба, често са също толкова значими, колкото и самата церемония. Цялото това приказно приключение обикновено започва с “рока”, официален ангажимент за брак от двете семейства. Това е първата от процедурите, които трябва да се спазят и обикновено се извършва в къщата на булката. Ритуалът означава, че булката и младоженецът са официално поверени един на друг. Този първи ритуал обикновено е последван от “сагай” – момент, в който двойката си разменя пръстени в присъствието на свещеник. Някои семейства празнуват само последното, но обикновено след тези два първи ритуала се определя датата на сватбата. Пищен и приказен празник на любовта, на какъвто и ние станахме свидетели в Гоа, Индия преди няколко седмици.
Тридневното пиршество за всички сетива, изпипано до последен детайл, в което гостоприемството на домакините надмина всички наши очаквания, започна с един от най-важните предсватбени ритуали –мехенди. На това колоритно и изключително цветно събитие професионални мехендивали традиционно украсяват ръцете и краката на булката със сложни шарки от къна, които изобразяват радост, красота и духовно пробуждане. Булчинското мехенди понякога достига до лактите и почти до коленете. Традиция е имената на булката и младоженеца да бъдат скрити в рисунките на ръцете на булката. Традиция е и брачната нощ да не започва, докато младоженецът не намери двете скрити имена. След сватбата булката не извършва никаква домакинска работа, докато мехендито ѝ не
избледнее напълно. Смята се, че колкото по-ярка е къната, толкова по-силна ще е любовта на съпруга към съпругата.
Наистина изкусни бяха майсторките на мехенди в Гоа и с изключително търпение изрисуваха не само ръцете на булката, но и на всички жени на събитието. Освен изкусни мехендивали, на разположение на гостите имаше гадатели на ръка, професионални масажисти, които умееха да напипат най-болезнените точки на краката и да ги отпуснат след часовете, прекарани в танци. А танците, танците и песните бяха луди – такива, каквито само в Индия могат да бъдат.
С много забавление, музика и развлечения винаги е съпътствана и следващата традиционна церемония, на която станахме свидетели – Sangeet. Sangeet буквално означава „танцуващ“.
Подобно на мехенди, това някога е било интимно семейно събиране, включващо веселие през цялата нощ. В наши дни сангитът в Индия се прави с размах. Приятелите и голямото семейство на двойката организират различни представления, измислят танци за щастливата двойка в знак на своята признателност.
Тренировките започват няколко седмици предварително с наети хореографи, които преподават перфектните движения. Това е мястото, където булката и младоженецът се представят на всички, събират се с тях за нощ на смях и спомени и много, много танци. Танците в Индия разказват митове и легенди с безброй малки стъпки и лице, което споделя всички емоции от живота на човека. Те са възхвала на любовта и боговете. Тази нощ, изпълнена с много музика, хореография и танци на плажа в Гоа, бе определено паметна и със сигурност ще остане в спомените на всички присъстващи.
Сигурна съм обаче, че никога няма да забравя приказната красота и емоцията от самата сватбена церемония. Тя надмина всичко с изключителната си красота, детайлен декор, но най-вече с красивите думи и санскритски церемониални мантри.
Кулминационният трети ден на всяка сватбена приказка в Индия започва с Бараат – шествието на антуража на младоженеца. Мъжете, членове на семейството и приятели на младоженеца, ритуално намотават тюрбани на главите си. Преди да седне на бял кон и да потегли към булката, младоженецът също е украсен със саафа (тюрбан) и сехра (цветен воал), вързани около челото от майка му. Традиционно шествието преминава в ритъма на музиката. Това символизира удоволствието и щастието на семейството на младоженеца от приемането на булката като част от своя клан.
След като бараатът пристигне, родителите на булката и старейшините на фамилията по традиция приветстват процесията и двете семейства си разменят гирлянди, преди да се насочат до покрития с балдахин олтар, където изчакват появата на булката, ескортирана от своите сестри, братя или близки приятелки.
Оттам насетне започва тайнството на любовта, водено по магичен начин от свещеника – тайнство, в което всеки малък елемент или действие имат огромно значение. Вързани един за друг, булката и младоженецът се разхождат по посока на часовниковата стрелка около свещен огън, държейки се за ръце, като правят седем кръга, спомняйки си четирите стремежа в живота: дхарма – задължение един към друг, към семейството и към божественото, артха – просперитет, карма – енергия и страст и мокша- спасение.
• Заедно ще живеем с уважение един към друг.
• Заедно ще развием умствен, физически и духовен баланс.
• Заедно ще просперираме, ще придобием богатство и ще споделяме нашите постижения.
• Заедно ще придобием щастие, хармония и знание чрез взаимна любов.
• Заедно ще отгледаме силни и добродетелни деца.
• Заедно ще бъдем верни един на друг и ще упражняваме самоограничение и дълголетие.
• Заедно ще останем партньори през целия живот и ще постигнем спасение.
Предполага се, че тези седем обета служат като котва, която да помогне на двойката да издържи на възходите и паденията на живота.
След цялата тази приказна красота научих едно – без значение кой сте или в каква религия вярвате, любовта е най-важното нещо за всяка култура в света. Научих и oще нещо – ако сте от типа пътешественици, които търсят истински културни преживявания, то тогава традиционната индийска сватба трябва да е начело в bucket list-a ви. Това е мястото, където всички елементи на една култура се сблъскват в едно огромно, неинсценирано, цветно, шумно и приказно тържество, по време на което можете да се облечете в традиционно индийско облекло, да опитате екзотични вкусове, да танцувате на омагьосващата индийска музика, да участвате в красиви сватбени обичаи и да се потопите в несравнимата атмосфера, докато научавате от първа ръка какво наистина означава една свещена връзка
СЪДЪРЖАНИЕ
Възползвайте се от нашата лесна навигагия с която можете да прескачате, връщате или избирате страниците си по ваш избор.