Градски пътешествия

ГРАДСКИ ПЪТЕШЕСТВИЯ

Четвъртък е за любов, за първи пъти и силни питиета

Ако някой ви каже, че делничен ден в София не си е цяло пътешествие, то не му се е налагало да стигне от дома си до офиса, докато навън вали. В час пик. С такси. Обувките ми не са бели от момента, в който излизам от входа. Трафикът е като от апокалиптичен филм, всички искат да стигнат до спасението. А то, по закона на Мърфи, явно е в моята посока. След 6 червени светофара, две леки катастрофи и разпиляна чанта на задната седалка на таксито в търсене на дребни, дестинацията е достигната. И там започва истинското приключение. Четвъртък е достатъчно близо до уикенда, за да накара половината население на Земята да полудее. Довечера има 6 събития и само 5 снимачни екипа. Колежката е болна, а четирима души, с по минимум две висши образования, не знаем как да се справим с принтера. Лаптопът забива, залях се със следобедното кафе. Затова си сипах вино.

Фотосесията за корицата на броя изведнъж се мести със 130 километра на юг от столицата. Положението в 17:45 е драматично като времето навън. И също толкова несигурно.

Четвъртък е особен ден, нито е петък, за да не ти пука, нито е понеделник, за да ти пука толкова. За онези от нас, със стандартна работна седмица, е бохемска вечер – вече ти се иска и вече ти стиска. Само чакам края на работния ден да удари и изхвърчам от офиса. Дестинацията е Editóri. Никога не съм ходила там. И в момента, в който прекрачвам прага (обрамчен с тежки кадифени завеси в цвят бордо), започвам да се чудя защо. На входа ни посреща познато лице. Самият факт, че тя е там, е заявка за страхотна вечер. Защото не говори много, но заговори ли, разказва само най-доброто. Ако умееш да слушаш.

Любопитно обикаляме цялото заведение и си избираме уютно кътче с диван до вратата.

При нас идва симпатично момче и ме пита какво ще пия. “Изненадай ме“ отговарям. Носи ми малцово уиски. Сладко и парещо. В редките случаи, когато не пия вино, ще си поръчвам само такова.

И пътешествието започва.

Интериорът е градски, шикозен и с история. Личи си, че всеки елемент е събиран, пазен и търсен. Не го е обзавела за един следобед в Икеа. Навсякъде има причудливи лампи, полилеи и растения. И свещи. Като в храм, но на удоволствието.

От стените ме гледат емблематични фотографии от сп. Amica през годините. Зад гърба ми стои стара чернобяла фотография на Лагерфелд. Стояла е над главата на главния редактор на Amica почти 20 години. Сега ни гледа от небето и преценява тоалета ми. Надявам се да е доволен. Отвисоко ме гледа и La Petite Veste Noire от него и Карин Ройтфелд. Точно под нея е Хелмут Нютън. Отдясно е Dries Van Noten с визия от 90-те, която днес би счупила брояча на лайкове в социалните мрежи.

Казах храм, нали? Това е пантеон на модата и изкуството, събран в стотина квадрата в сърцето на София. Не предполагаш, че ще го откриеш там. Лицата по стените са се запечатали завинаги, с усмивки „а ла Мона Лиза“ и истории за вечността, които можеш да прочетеш, ако разчетеш малкия шрифт.

ВЕЧНОСТ.

Това усещам. Мястото сякаш е тук от 30 години. А следващите 30 ще са златните му мигове. Непретенциозно, но модерно, уютно, но социално. Не можеш да го видиш истински, ако не отидеш. Приканва те в полумрака като добър любовник. А музиката, която ти свири, е истинско пътешествие през времето. В посока красиво и невъзвръщаемо минало. А разговорът неусетно се втурва към бъдещето.

Мечтаем на глас, защото на това място всичко ни се струва възможно.

Всеки е добре дошъл, стига да има тънкото усещане за красивите неща в живота, иначе по-добре да не влиза. В Editóri има кътчета за вечеринки, в които споделяш тайните си на ушенце и чаша шампанско. Има кръгъл бар, където купонът се вихри по-бързо от разливащите се питиета в чашите. Има къде да си отвориш лаптопа или да си разкриеш душата.

Хапваме нещо, на което баба му викаше “принцеса”. И се връщаме назад в детството, заобиколени от велики имена. Изобщо не се изненадвам, че са избрали нещо толкова непретенциозно, но любимо на всеки един от нас. Защото всеки детайл там е пътешествие за всички сетива, като изключим равновесието.

КОЙ Е КАЗАЛ, ЧЕ ЗА ПЪТУВАНЕ ТИ ТРЯБВА САМОЛЕТЕН БИЛЕТ?

Тръгваме си твърде рано от това място, но с билет за връщане.

Назад

Напред