Picasso

Автор: Елица Стойчева

50 години без Пикасо

Един от най-емблематични- те артисти напуска земния ни дом преди цели 50 години, но неговите мисли, творения и полет за мир са все още с нас, за да ни напомнят, че изкуството е не само път към безкрайност, то е спасение. Именно то ни кара по-лесно да прощаваме и по-силно да обичаме. 

И както винаги парадоксите на живота преследват великия майстор и посмърт- но. За щастие, Испания и Франция този път си подадо- ха ръце и обединиха усилия за съхраняването и отбелязването на 50-тата годишнина от смъртта на Пабло Пикасо, като чрез различни инициа- тиви обявиха цялата 2023 за негова.

Пабло е роден на 25 октомври 1881 в Малага, Испания, а умира на 8 април 1973 в Мужен, Франция. След смъртта му голяма част от французите роптаят срещу този виден комунист, но днес сякаш времето по-мъдро им е дало сила да подредят уникални изложби и да изразят искрена почит. 

Докато се разхождам в китното Ривиерско градче Мужен, любимо за художници и опитни гастрономи, усещам с всяка фибра защо Пабло е избрал да твори именно по тези земи, а скулптурата с неговата глава сякаш е създадена като скален масив от природата и днес зорко ни наблюдава дали ще продължим започнатата революция в изкуството. 

Специалистите казват, че Пикасо е имал розов и син период, но за нас лаиците в изобразителното изкуство той просто е обичал много и показва именно емоциите в картините си. Неговата първа френска любов е причина и днес да си говорим за кубизъм. Светското ѝ име е Фернанд Оливие. 

Годината на срещата им е 1904 г. Пикасо тъкмо се е преместил за постоянно в Париж и живее в най-артистичния квартал – прочутия Монмартър. Пабло е толкова влюбен, че я рисува непрекъснато.

Art

Така той създава световноизвестната картина “Госпожиците от Авиньон” – шедьовър, с който поставя основите на кубизма. Следва любовта му с изящната до съвършенство рускиня Олга Хохлова. Тя е част от балетната трупа на легендарния Сергей Дягилев, с която гастролира в Париж през май 1917 г. Съдбата ѝ праща като дизайнер на костюмите самия Пикасо. 

Двамата бързо намират езика на любовта и огънят между тях пламва така, че Олга изоставя балетната трупа и заминава с Пикасо за Барселона. Този път Пабло гледа по-сериозно на любовта и на 12 юли 1918 г. двамата дори сключват брак, а един от свидетелите на ритуала е самият Жан Кокто. Семейният живот прави поне временно Пикасо по-умерен, от този период в творчеството му можете да забележите колко по-реални и характерни са картините му. 

Раждането на сина им Паулу го вдъхновява и за цяла серия от творби, на които Олга блажено кърми. Любовното уединение на Пикасо, разбира се, трае кратко. Животът го среща със скандално младата Мари-Терез. Според много от биографите на Пикасо- най-обичаната жена, но явно отново недостатъчно, защото паралелно с нея Пабло има и афера с Дора Маар.

През 1937 г. Дора вече е утвърден фотограф и като такъв е поканена да заснеме процеса по създаването на “Герника” – легендарното платно, което Пикасо рисува в ателието си на “Рю де Гран-Огюстен”. С провокативното си мислене, смелите си виждания за изкуството и ясните си политически позиции Дора, макар и за кратко, успява дълбоко да влезе под кожата на Пикасо. За да е пълна любовната драма, Мари-Терез засича Дора и Пабло в студиото на художника. 

Младата и буйна Мари поставя ребром пред Пикасо въпроса за любовта и го принуждава да избере категорично една от двете. Сигурно се досещате, че историята продължава с истински женски бой. Дора уж е голямата победителка и гордо се нанася в жилището и най-вече в живота на Пабло Пикасо. 

За сърцето му май и самият той не е бил сигурен. Тези женски неволи Пикасо отново материализира в картина със заглавието „Птиците в клетка“, където е показан черен гълъб (Дора) и бял гълъб (Мари-Терез). След Дора идва ред на нова муза.

Pablo Life

Това съсипва фотографката и тя решава да изживее остатъка от живота си като монахиня, пишейки: „След Пикасо, само Бог“. Новата муза в живота на гения се казва Франсоаз Жило и е само на 22 години, когато през 1943 г. се запознава със световноизвестния и с около 40 г. по-възрастен от нея Пабло Пикасо. Двамата имат две деца – Клод и Палома.

Но семейна – та им идилия също трае за кратко. Пабло продължава да се влюбва и Франсоаз, за разлика от всички преди нея – решително си тръгва от Пабло. Франсоаз Жило също рисува и след като напуска Пикасо, иска да се развива като артист. Тя написва книгата „Животът с Пикасо“, в която описва детайлни подроб – ности за връзката си с художника. Различни източници твърдят, че Пикасо е опитал да я саботира и изпаднал в нечуван гняв, защото не успял да предотврати публикува – нето.

Книгата бързо се превръща в бестселър и дори повод за съдебен спор между Жило и Пикасо. След Франсоаз идва ред на Жаклин Роке. През 1961 тя става втората му съпруга и поема и управлението на бизнеса му. Жаклин била неотлъч – но до Пикасо и го обсебва до степен той да не контактува с децата си. Това предизвиква връщане към мрачния му син период, в който художникът използва предимно мрачни цветове, за да отрази мъката в душата си.

Пикасо създава над 400 картини с изображението на Жаклин – жената, която го принуждава да живее като отшелник. След като Пикасо умира на 8 април 1973 г., Жаклин не успява да преодолее мъката и се самоубива, неспособна да се справи без мъжа, когото тя също нарича „Бог“. 

Колкото и непостоянен да е бил в любовта, Пикасо е константен в простата красота и жажда за новаторство, поднесено по убедителен начин. Освен картини, скулптури, керамични творби, костюми и театрални произведения, той е автор и на стотици крилати мисли. Затова с почит към него, огромна признателност и парещо нетърпение да видя готвещата се изложба от негови творби в Париж през 2024, ще си позволя за финал на тазмесечната ни среща да цитирам гения от Малага:

“Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт. Действието е основният ключ към успеха.”

И той ни го показва дори и сега!

Количка