Alix avien
ИТАЛИАНСКАТА МАФИЯ
CODE LIFE
Приказка за италианската мафия
Досущ като Пепеляшка, италианската мафия също не може да се похвали с бляскаво начало и подарен статут. Посредством свои доста изкривени, но прогресивно работещи методи, групировките, някога създадени с единствената цел да охраняват чужди имоти и собствености, се превръщат в една от живите легенди на модерния свят, увековечени в стотици новели и бляскави холивудски продукции.
Помежду си те се наричат “мъже на честта”, макар всички да ги свързват с организираната престъпност. За някои мафията изобщо не съществува, за други е микросистема, а за трети – “държава в държавата”.
Mafia
Италия е родното място на най-малко три мафиотски групировки, разпространени в цяла Европа:
- ‘Ndrangheta (произхождаща от южната част на Калабрия)
- Cosa nostra (Сицилия)
- Сamorra (основно в провинциите Неаполитана и Казерта на Кампания).
- Съществува и четвърта организация, която се нарича Sacra Corona Unita в Пулия, но в днешни дни се счита за неактивна или за абсолютно изчезнала.
Повечето учени твърдят, че мафията се е появила в Сицилия през 19.век по време на обединението на Италия, но други смятат, че подобни организации са възникнали още през Късното средновековие. Мафията се ражда като тайна организация, посветена на свалянето на управлението на различните чуждестранни завоеватели на острова – например сарацини, нормани и испанци. Мафията успява да привлече членове от много малки частни армии и охранителни организации. Тази маса от сурови мъже постепенно започва да набира скорост и да се разраства. Това довежда и до редица обрати – те се обръщат срещу собствениците на земя, започват да ги изнудват за пари в замяна на защита на реколтата им и дори на собствените им домове. Мафията, доста често свързвана с хаос, безредици и агресия, всъщност е регулирана от сложен морален кодекс.
Този кодекс се основава на omertà — задължението и клетвата никога и при никакви обстоятелства да не се обръщат за справедливост към съдебните власти и никога да не съдействат по какъвто и да е начин за разкриването на престъпления, извършени срещу самите тях или срещу други хора. Правото да отмъщават за несправедливостите е запазено за жертвите и техните семейства, а нарушаването на кода на мълчанието означава репресии и нечуван терор от страна на мафията.
В началото на 20-те години на ХХ век фашисткият режим на Бенито Мусолини е близо до пълното унищожаване на мафията. Диктаторът арестува и осъжда на дългогодишни присъди в затвора хиляди мафиоти. След Втората световна война американските окупационни власти освобождават много от тях и тези мъже започват да вдъхват нови сили и живот на организацията. Властта на мафията обаче остава донякъде отслабена в селските райони на Сицилия, като мафиотските дейности вече са насочени повече към Палермо.
През 50-те години на миналия век мафиотските организации, най-вече ‘Ndrangheta и Cosa nostra, се придвижват към Северна Италия, давайки живот на това, което мнозина дефинират като истинска колонизация. Едва през 90-те години на ХХ век и политиците, и обществото най-накрая осъзнават, че мафията далеч не е само “южен проблем”.
Omerta
Тя е навсякъде. Тогава започват и редица разследвания, като Crimine-Infinito например, които довеждат до ареста на 300 души от ‘Ndrangheta – 160 са заловените само в района на Ломбардия.
До началото на 90-те години на миналия век враждите между различните мафиотски организации довеждат до хиляди смъртни случаи в Сицилия, Калабрия и райони на Неапол. В тези бройки не се включват представители на различните фамилии и техните подчинени, но също така и магистрати, полицаи, карабинери, политици, журналисти, държавни служители. Доста паметна случка от лятото на 1992 година е покушението над боса на антимафията Джовани Фалконе и Паоло Борселино заедно с техните бодигардове. Покушението, разбира се, е дело на най-зловещата италианска групировка на всички времена – Cosa nostra и тогавашния ѝ предводител – Тото Риина.
По онова време основният страх на всички италианци e, че Италия бавно върви към това да се превърне в държава със статута на Колумбия на Пабло Ескобар. Последвалата политическа и съдебна реакция удря не само Cosa nostra, но и всички други мафиотски фамилии и организации. Към края на 1992 година Джовани Фалконе създава 26 областни дирекции на антимафията във всички италиански области.
Вследствие на това мафиотските организации възприемат така наречената стратегия „inabissamento“ (потопяване), която се използва и до днес. Тази стратегия предполага по-малко насилие – особено срещу външни мишени, които биха могли да провокират обществена реакция и да привлекат твърде много внимание. Целта е да се внедрят максимално в легалната икономика – както чрез публични търгове, така и чрез частен бизнес.
От криминална гледна точка в мафията, единодушно считана за най-силната днес, ‘Ndrangheta е главният виновник за огромния международен трафик на кокаин, благодарение главно на многото си клонове от Европа до Латинска Америка и от Канада до Австралия.
Cosa nostra, от своя страна, отдавна е загубила блясъка и страхопочитанието – все пак през 90-те години на миналия век всичките им най-изтъкнати “кръстници” се озовават в затвора. Що се отнася до Сamorra можем да кажем, че определено е най-смазана от вътрешносемейни вражди и ставаме свидетели на разпадането на традиционните мафиотски семейства. Властта е поета от така наречените „паранци“ – те са агресивни младежи, лишени от стратегия, водени единствено и само от жаждата за своеобразно надмощие и безредици.
Camorra
Разбира се, италианската мафия има силни връзки с политиците. Сравнително скорошен пример е Марчело Дел’Утри, дясната ръка на Силвио Берлускони и мозъкът зад основаването на неговата партия Forza Italia – той излежава окончателна деветгодишна присъда за връзка с Cosa nostra.
Никола Косентино, бивш заместник-секретар по икономиката в правителството на Берлускони от 2008-2010 г., е осъден на първа инстанция също на девет години за връзки и участие в организацията на свирепия клан Camorra Casalese.
Бившият министър на вътрешните работи Клаудио Скайола е обвинен в подпомагане на Амедео Матацена за бягство от правосъдието. Матацена е бизнесмен и бивш член на парламента от Forza Italia, от своя страна осъден за престъпно участие в ‘Ndrangheta.
Източници:
АВТОР:
ВЕЛИСЛАВА ГЪРКОВА
СНИМКИ:
GETTY IMAGES
СЪДЪРЖАНИЕ
Възползвайте се от нашата лесна навигагия с която можете да прескачате, връщате или избирате страниците си по Ваш избор.