„Позитано те разтърсва дълбоко. То е място съновидение, което не е съвсем реално, докато си там, но става болезнено реално, щом си тръгнеш.“

Любимият Позитано на Стайнбек е само един град в района на крайбрежието на Амалфи. Тук е Праяно, неговият по-тих и странен съсед, и Равело, селцето на върха на хълма, което предлага невероятна гледка към брега и отвъд него. И, разбира се, Амалфи с варосаните си сгради, които се простират край морето, Капри – задължителната спирка за световния джет сет, и Соренто, в който известни художници и писатели като Байрон, Кийтс, Гьоте, Вагнер и Ницше са идвали, за търсят вдъхновение и уединение.

 Летните месеци юли и август са високият сезон на Амалфи. И с основателна причина: Тиренско море е искрящо, синьо и примамващо, температурите са около 30 C⁰–  34 C⁰,а цитрусовите горички са пълни с лимони. Освен това е най-пренаселено и най-скъпо. Ако искате сигурна сцена, на която да се представите, лятото е най-доброто време. Пристанището на Позитано е осеяно с яхти, плажните клубове буквално се пръскат по шевовете, а аперолът и лимончелото се леят денонощно. Ако обаче търсите по-спокойно изживяване, трябва да отидете през май, септември или октомври.