Cover Story
Срещам Кристиана отблизо в La Maison, в извън работно време. Въпреки това, навсякъде има червени рози, запалени свещи, сценичен дим и настроение. Чувствам се като тийнейджър, който тайно се е промъкнал на най-якото парти място в града. Обстановката е модерна и старомодна едновременно, с една класическа еротика, която ме кара да шептя като говоря.
Останките от индустриалните елементи в сградата са декорирани с кърваво червени макове, които светят в тъмното. Гледайки стари мебели, „надрани“ с история, поглеждам нагоре и виждам последния писък в диско осветлението.
Мястото сякаш ми "намигва" шеговито - тук ще намериш, каквото търсиш.
Кристиана посреща целия ни екип сърдечно, с лека усмивка и ни приканва да се чувстваме като у дома си. Толкова е величествена в ултра високите си токчета на Tom Ford от цикламен плюш, но усмивката ѝ говори, че всъщност се забавлява.
Според мен камерата я обича, но суматохата около самата нея не ѝ допада. Докато не облича роклята на Dries Van Noten – тогава усещам, че наистина се чувства добре. Усмивката ѝ е огромна, вече е склонна да се качи на бара и да покаже изумителните си крака и глезени на света. Никога не съм си представяла тази жена в розово. Обаче силата на духа ѝ придава на розовото особен, властен нюанс, който ѝ отива. От всяко нейно движение лъха едновременно женственост и посланието – аз знам коя съм и какво искам.
Така си представям Успялата жена – уверена в себе си, чувствайки се удобно в най-важната дреха – кожата си. Каквото и да наметнеш на раменете ѝ, просто добавяш още няколко грама увереност на осанката ѝ.
Накрая на фотосесията навсякъде има дрехи и бижута, кабели и разпънато осветление, а ние завършваме с наздравица и хубаво шампанско.
Излизаме от La Maison в 15:30 следобед, но се чувствам сякаш цяла нощ съм слушала готина музика, в готина компания, с шампанско в ръка.
Кое идва първо – модата или стилът? Усещането за стил – вродено ли е, или се възпитава?
Модата ни се предлага между два и четири пъти в годината, а напоследък и по-често – някои брандове въртят на макс карусела с колекции, но към какво ще посегнем ние – това е въпрос на личен стил. Иска ми се да твърдя, че личният стил се възпитава и в големия си процент е така – той зависи от среда, културни натрупвания, завършеност на личността, наличие или недостиг на интегритет. Може да отнеме години, няма наръчник за това. От друга страна, убедена съм, че с идването си на този свят, всеки човек носи повече или по-малко склонност към нещо специфично. За един е красотата, друг е склонен на манипулативност в отношенията, трети е романтик, четвърти обича точните числа и е без отношение към това дали има риза на гърба си, или ще се разхожда гол и бос, защото умът му е зает с дванайсетцифрени комбинации. За него също бихме казали, че има стил, и то неподражаем.
сако Bottega Veneta и обеци Paco Rabanne от All U Re, топ и панталон Wolford, очила Jimmy Choo от оптики Leonardo
С риск да ви разочаровам – спортният ми екип.
Да, и това са неща от първите колекции на дизайнери, които харесвам – Раф Симънс за Dior, Фийби Фило за Celine, четири чифта обувки от първата колекция на By Far, още преди да полетят в галактическата орбита… Най-емоционалният трофей е една малка вечерна чанта със съвършени блестящи дискове – от времето преди да се родя, когато баща ми и майка ми са били все още гаджета. Имам ги на снимка, красиви като богове, тя е с дълга рокля и със същата чанта по време на вечеря в хотел „Балкан“, „Шератон“ в по-късните години. Вземам със себе си това сантиментално съкровище в моментите, в които искам да бъда подкрепена – уморена съм, или ей така, за да се опазя от уроки – представям си, че мама е до мен и ме държи за ръката. Ние завинаги оставаме деца в прегръдката им, нали…
Какво може да ми липсва в модния арсенал… Предполагам, доста неща. Но вие току- що ме накарахте да си обясня онова мистериозно чувство, което изпитах, докосвайки се за първи път до disc dress на Paco Raban. И сега се питам дали не се появи, защото тя ми напомни за чантата на мама. Не беше момент за скъпи покупки и тази мини рокля от блестящи дискове остана в графа блян.
рокля Balenciaga и обеци Paco Rabanne от All U Re
Не. Никога.
Темата заслужава повече място и бих се включила в някой от следващите ви броеве – в случай, че ме поканите.
С уговорката, че говоря само за себе си. Тогава, когато е тихо, а пред погледа ми е природа, може да е ден, да е надвечер или нощ и никога сутрините. Когато отнякъде достига съвършената мелодия, или аз самата успявам да проявя доза гениалност в избора какво да си пусна… Усещането за лукс винаги е свързано с музика. Въздухът се променя, притварям очи и се наслаждавам.
Ето на това му се вика лесен въпрос – труден отговор. Предавам се.
Със сигурност няма да е My way, не съм човек на личните равносметки – каквото било, било и е било за добро. По-любопитно за мен е как в рамките на собствения ми живот две великолепни жени – Барбара Стрейзънд и Майли Сайръс – манифестираха контратези в отношението на жените към мъжете. Как от болезненото You don‘t bring me flowers стигнахме до самоувереното I can buy myself flowers? А ако ме питате дали подкрепям феминизма? Не. Старомодна съм.
рокля Balenciaga и обеци Paco Rabanne от All U Re, очила Tom Ford от оптики Leonardo
На Еклесиаст.
Тук ме хванахте на тясно. Имам обсесия към един мъжки парфюм. Създаден е от Жак Полже и за мой късмет не от най-харчените, защото ако попадна в периметъра на този парфюм, ще съм беззащитна и рискуваща да попадна в прегръдката дори на прасе. Все пак говорим за парфюма на мъж, с когото бих свързала живота си. Животът е любов, не е ли?
риза и панталон Maison Margiela от All U Re, очила Kuboraum от Plus Zero Concept Store
Първото списание – наистина не помня. Но мога да ви кажа кое е първото, което ме закова на място. Беше италианската Amica. Бях на не повече от 25. Случайно попаднала в ръцете ми, я разлиствах бавно и мълчаливо в едно мюнхенско кафене. Не разбирах нито дума, но бях като омагьосана от чистите линии, фината хартия, детайлите, цветовете, типографията … Беше повече от изкуство, изпитах неописуема страст. Десет години по-късно започнах работа с RCS, италианското издателство, в чието портфолио за моя изненада триумфираше същата онази Amica.
Добър главен редактор, добър екип. Списанията приличат на хората, които стоят зад страниците. Ако те са смислени и има какво да кажат, притежават уменията да го направят, те ще имат своята вярна аудитория, която чака всеки следващ брой и се вълнува.
Най-нормални неща – филм, малки уютни занимания в притихнала атмосфера преди понеделнишкия скок.
Иска ли питане…? След като е изгонен от рая, какво мислите, че му се прави на човек при всяка първа възможност.
От първото лято край морето знаех, че ще има La Maison в София. Още тогава помолих приятел да търси място и когато го намери, прекрачвайки пространство с необятен висок таван, прецених възможностите си: нямах физическия ресурс да бъда едновременно на два тежки фронта – 2013 г. не беше добра за издателския бизнес, за повечето бизнеси всъщност. А на въпроса ви защо сега избрах това място? Защото е прогресивно.
рокля Dries Van Noten от All U Re, сако и очила Tom Ford от Dress Code
Editori е място, което сякаш винаги е било тук, сякаш се самосъздаде. То е каквото е, и е нищо повече или по-малко. Място с ясно ДНК. Хората, които идват, имат същото отношение към себе си.
Хората, с които се срещам. С които работя. Онези, към които съм привързана в човешки план. Децата ми, които станаха добри хора. Хората…
грим — Красимира Петрова
коса — Григори Кюлев-Гого / Arlet Stars
СЪДЪРЖАНИЕ
Възползвайте се от нашата лесна навигагия с която можете да прескачате, връщате или избирате страниците си по ваш избор.