Alix avien
4 ИТАЛИАНСКИ ГРАДА
Четири италиански града, в които да се влюбите!
Верона, Бари, Неапол и Венеция са храна за душата и тялото и глътка за всичко останало.
“Отворете сърцето ми и вътре ще видите гравирана думата “Италия”, казва поетът Робърт Браунинг. Ако и вие мислите така, докосването до четири любима италиански града е за вас!
Italian
1. Верона
Верона! Разбира се, всички се тълпят пред Къщата на Жулиета с надеждата да изпитат нови емоции, да разровят стара жарава, да намерят покой след изпепеляваща връзка.
Целият свят знае любовната история на двете млади сърца, увековечена в пиесата от Уилям Шекспир. И мнозина са убедени, че в основата ѝ лежат истински събития и враждата между семействата Монтеки и Капулети е съвсем реална. Къщата на Жулиета е издирена през 1907 година по описанията на британския бард.
Оттогава влюбени обсаждат балкона и месинговата статуя на девойката, защото в двора всеки може да напише обяснение в любов върху стена, изрисувана със сърца и признания. Пощенската кутия на Жулиета прелива от писма, дори в годините на имейлите. Опашка се вие и пред статуята на младата госпожица Капулети. Според поверието, ако докоснете едната ѝ гърда, изпълнени с чисти помисли и съкровено желание, спокойно ще дочакате сбъдването му. В града можете да посетите и Къщата на Ромео, но само ако сте гладни – тя е превърната в ресторант.
Другият забележителен адрес е Арена ди Верона, древен римски амфитеатър, построен около 30 г. сл. Хр. Той е вписан в световната съкровищница на ЮНЕСКО като една от най-добре съхранените структури от този вид, като все още е световноизвестно действащо място за оперни спектакли и концерти.
Ако главата ви е натежала от емоции вечерта (или от местните вина Валполичела и Амарена), потопете се в покоя на градината „Джусти“, създадена през 1580 година. Пътеките между кипарисите отвеждат до различни площадки, откъдето снимките към Верона стават като картички.
Споменатите местни вина се сервират с бибанези – тумбести и хрупкави гризини, типични за региона Венето.
Verona
2. Бари
Най-стойностната забележителност на италианския град Бари са мощите на Николай Чудотворец в храма Basilica di San Nicola. Светецът е покровител на слабите и нуждаещите се от защита – деца сираци, хора с тежки заболявания или в опасност, жизнена ситуация, затворници, съпрузи – за възвръщане на семейния мир, пътешественици и поклонници. За рибарите, моряците и банкерите си знаем. На място научих обаче, че светецът покровителства и животните и човек може да се помоли за изцелението на домашния си любимец.
Мощите са попаднали в Бари чрез благородна кражба. Те се намирали в родния град на Свети Николай – Мира, на територията на днешна Турция. По онова време селището е било подложено на непрекъснати набези от мюсюлмани и вероятността вечният му покой да бъде ограбен и обруган била голяма. През 1087 година търговци от Пулия организирали корабна експедиция към Мира. Толкова бързали, че не успели да вземат всички тленни останки от гробницата.
Базиликата в Бари била издигната и осветена през 11-ти век. Любопитното е, че саркофагът е бил “изчезнал” за цели векове, докато не изскочил по време на голяма реставрация на храма през 1951 година.
В подземната крипта останките на Свети Николай са заключени. Те никога не я напускат, но на 9 май ги отварят, за да източат от саркофага около половин чаша безценно целебно миро. То се размесва със светена вода и се раздава на поклонниците.
Недалеч от базиликата е кулинарната забележителност на Бари – уличката Strada delle Orrechiette. Направо на тротоара чевръсти бабки оформят с изкривените си пръсти прочутата местна паста „orecchiette“, чието име от италиански се превежда като „малки ушички“ заради характерната им форма. Хитрината е, че в “раковината” се събират подправките и сосовете. Пастата отлично върви с червените вина от Пулия Negroamaro, Primitivo и Bombino Nero.
Primitivo
3. Неапол
Виж Неапол и умри! Смята се, че тази крилата фраза, която тутакси изниква в съзнанието при споменаването на града от областта Кампания, е от времето на Бурбоните, а по-късно била популяризирана от Гьоте, който между 1786 и 1788 г. е пътувал из земите на днешна Италия и описал впечатленията си. Ако ще препускате из Неапол, посетете задължително театър “Сан Карло” с пищната позлата и червения плюш, катедралата Сан Дженаро, замъкът Дел Ово, кралският дворец на площад Плебишито, катакомбите…
Интересното е, че повечето задължителни места не са в самия град, а около него. Зрелищната вила “Руфоло” е в Равело. Амалфийското крайбрежие с Капри, Иския и Соренто е недалеч, а Везувий и Помпей направо надничат в чиниите с пица на неаполитанците. Впрочем, те се гордеят, че най-италианското ястие е измислено тъкмо в техния град. Тук се намира и прословутата пицария L’ Antica Pizzeria Da Michele, където са заснети няколко сцени от филма „Яж, моли се и обичай“ с Джулия Робъртс.Близостта с Везувий дава отражение и върху виното. Вулканичните почви придават минералност и дискретно солен вкус на белите Fiano, Lacrima Crisit, Falanghina, Greco, а при червените най-характерният за Кампания сорт е Aglianico. Любителите на бирата трябва да опитат неаполитанската Настро Адзуро.
4. Венеция
Малцина знаят, че най-често поръчваният коктейл Aperol е роден в Падуа през 1917 година, но добавя към името си Spritz и става световноизвестен след като през 1950 година във Венеция придобива искрящите си мехурчета.
Във Венеция можете да го изпиете на Terrazza Aperol – просто минете покрай моста Академия и докато се чудите дали да кривнете към площад Сан Марко или да поемете към моста Риалто, просто спрете и изпийте едно оранжево питие за вдъхновение и блясък в погледа.
Рецепта:
- Пълна чаша с лед
- 90 ml Cinzano To Spritz
- 60 ml Aperol
- 30 ml Soda
- Резен портокал
Coctails
След това можете да посетите емблемата на града – площад Сан Марко с едноименната базилика и часовниковата кула. Цялото величие на Венецианската република, събрано на едно място! А зад ъгъла е Дворецът на доджите, завладяващ със своето великолепие и съкровищница от произведения на изкуството. Няма как да минете без Канале Градне, моста Риалто и рибния пазар, прочутия Мост на въздишките, който се оказва изненадващо малък… Галерията на Академията и колекцията на Пеги Гугенхайм са пълни противоположности – със сбирките от старинни и съвременни платна, но си заслужават.
Ако имате път към града до 24 ноември, когато се закрива Венецианското биенале на изкуствата, задължително посетете Арсенала и Джардини. Можете да се изпълните с доза родолюбива гордост, като слезете на спирка Затере и разгледате българския павилион, разположен в Културния център Дон Орионе. Инсталацията “Съседите” получи много ласкави отзиви и бе поставена в задължителния за посещение Топ 10 на Биеналето от световните критици.
Източници:
АВТОР:
Маги Гигова
СНИМКИ:
ЛИЧЕН АРХИВ
СЪДЪРЖАНИЕ
Възползвайте се от нашата лесна навигагия с която можете да прескачате, връщате или избирате страниците си по Ваш избор.